август 28, 2016 | | Post a Comment

Здравейте ! Случвало ли ви се е да чуете мелодия, песен, дори мотив, които да ви притаят и смаят? Кажете“Да“. Всеки има своята музика, която го е препратила към вълшебни асоциации, която го е накарала да мисли, че авторът е извънземен, да кажем. Или че ритъмът е като директно захванат от Космоса. И че там всичко е на мястото си, в магическите измерения. Като ключ,енигма, като мисъл за необяснимото. С

юли 13, 2016 | | Post a Comment

Беше си турне като всички подобни – с търчане около документацията и визите, с натегнати репетиции и подредба на костюми с педантична точност. Цецо е помощник-ръководител, аз съм нещо като генерален шеф – зер, двама шофьори командоря, оркестър и то събран отвсякъде. Плюс пустите му хлапета, израстнали вече като тинейджъри, Ванко – корепетитора… Бат,Ванко! Че къде без него, с акордеона и цакането на карти в рейса и с неговото: „Деца,

юни 8, 2016 | | Post a Comment

Такаааааа! Това са дядо и баба от града! Мами Кети и дядо Станислав – Стойнови. Те са ми еталона за семейство, жалко че го няма братчеда Венци, той много обича да разказва за тях. Та нашите градски стари родители въобще не харесваха думата „стари“. До последно държаха здрав дух в бодри тела и живота край семейството във Варна трептеше от ентусиазъм , планове и перспективи. Особено що се отнася до

май 26, 2016 | | Post a Comment

„Марко – учен котарак“ – той ми я подари с лично посвещение : „На Веселка, че умна и сладкодумна“. Бях в първи клас и разказах на цялото училище „Жечка Карамфилова “ във Варна приказката за Хитър Петър – „Патаран и Цървулан“. Беше през април 1961 година. И сега е април. Тогава чествахме Седмицата на детската книга. Сега пак е април.

март 12, 2016 | | Post a Comment

Моля Ви, не затваряйте! Останете 10 минути с нас! Това е Геньо, вляво – аз, а напред, долу и навсякъде бяха участниците в Роженския събор. Година по-късно тревата през август беше до кръста ми, но на събора меко ни прикъта , отвсякъде музика, гайди, хорска гълчава. Стефка снима с фотоапарата. … Когато пристигнах в Габрово трябваше да започна работа като хореограф и първия човек, с когото се срещнах беше Геньо