Хулнато от „ХУЛИТЕ“

декември 18, 2016 | | Post a Comment

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?
Не знам кое от всички е жената.
Но името и все започва с „М“.
И май е всичко, сбрано във едно, тя.
И все с това проклето „М“ край мен
мотае мигновената ми мъка.
Минава „М“ – то в мисли нощ и ден:
„М“ – мое минало, мой рай, мой пъкъл…
И мое мигновение, дошло,
отишло си във дни незабравими.
Отдавна. Вече ни добро, ни зло
ми носи то. Но неговото име
и неговата първа буква „М“
през мене като метеор премина –
в началото – „Мечта“, а после – „Мъст“
и най-накрай – „Мълчание“ и мнима
любов, която никога въобще
в живота ми не е била, защото
измисляйки си всичко, щем не щем,
със „М“, без „М“, и денем и ноще
измисляме самите си животи.



Want to say something? Post a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *