Хулнато от „ХУЛИТЕ“

февруари 26, 2017 | | Post a Comment

Остави ме, не искам само присъствие.
Забрави ме и изтрий всички писма.
Беше глупаво, че предложих душата си,
за което ти нямаш вина.

Вече тръгвам, забрави за усмивките,
без да усетиш си купих билет.
Заминавам си тихичко, ще стъпвам на пръсти
както аз го умея и си е мой патент.

Не ти казвам „сбогом”, просто тръгвам на някъде
без посока и без мечти.
Трябва бързо да тръгна, ако хлопна вратата
ще чуеш сълзите ми, а не трябва, нали?

Закъснях както винаги, оглуша тишината,
спуснах щорите и заключих всички врати
не е нужно да помниш, все едно ме е нямало
аз съм само една от всички жени.

Не звъни, изтрих телефоните,
там където отивам няма обхват.
Опустях… и съм вече отсъствие.
Приеми, че няма такъв абонат.
Ади



Want to say something? Post a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *