Хулнато от „ХУЛИТЕ“

януари 6, 2017 | | Post a Comment

Ревността ми се връща разрошена,
уморена, си сваля ботуша,
и, от нещо внезапно ядосана,
се стоварва пребита под душа.

Тя се бе запиляла нанякъде,
безадресна, безцелна, безгласна,
но, прогонена явно от всякъде,
се довлича пак тука ужасна.

По-противна и гадна от всякога,
ревността изведнъж ме съблича,
и така, както правеше някога,
под полата ми подло наднича.

Отдръпвам се смутена с пръст на спусъка,
от дива ярост цялата треперя,
и ужас?на, че ще ме изчука,
със три куршума… бум! и я застрелвам.



Want to say something? Post a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *